Всички сме се убедили, че пазаруването на
промоции е нож с две остриета, но как се отнасяме към покупките на
намалени дрехи поради минал сезон, изостанали бройки, стари колекции?
Ако сме свикнали да живеем на върха на модните вълни може би подобно заглавие би ни отвратило, но ако търсим начин да се поберем в ограничения си семеен бюджет, очите ни се лепват на всякакви Sale и добавени проценти.
Дали обаче винаги спестяваме, когато пазаруваме от сезонни намаления?
Пресметливите със сигурност успяват да спестят, защото си правят точно списък какво им трябва да си купят – дали затворени обувки, дали
ботуши, дали сако, пола,
рокля, костюм. И ако си купят едно или повече неща от изброените са сигурни, че имат с какво да ги носят и места, където да ги облекат.
И ако пазаруваме по такъв
строен график – винаги на разпродажба и то на качествени дрехи, без съмнение ще имаме достатъчно хубави дрехи.
Какво правим обаче, не толкова пресметливите и финансово разумни люде – видим ли разпродажба се лепваме като мухи на мед и пазаруваме, пазаруваме, докато не ошушкаме и последния лев. Е, как ще пропуснем примерно ботуши на половин цена – като са кожени, пухкави, сладички... Или пък някоя рокля – е не точно нашият цвят, ама пък е невероятно евтина, все някога ще ни поканят на официално събитие, стига да не сме надебелели безгранично дотогава.
Всеки може би поне веднъж е попадал в клопката на пожеланието – да искаш всичко, без значение дали ти трябва или не.
И след шопинг се е прибирал с няколко торби и е сядал на масата, взирайки се в една точка и питайки се „Е, това защо си го купих сега?“ И да не може и не може да си отговори. Най-лошото е пък, ако си похарчил чужди пари и сега въпросния някой ти държи сметка за всеки парцал, който в магазина ти е изглеждал невероятно привлекателен.
За да не изпадаме в такива умопомрачителни състояния най-добре е да сме финансово дисциплинирани – да направим предварителен списък с нещата, които са ни истински необходими и да вземем само кеш, колкото може да си позволим да изхарчим за целта. Неслучайно подчертавам само кеш, защото ако имаме на разположение и дебитни и кредитни карти ще се изкушим за доста импулсивни покупки.
И най-добре е първо да направим една почетна обиколка, в която да видим къде какви намаления има и какво от тези намаления ни трябва, нашия размер е, (защото когато са последни бройки са обикновено само по едно от вид и размер) и ни харесва и след това да пазаруваме. Ако толкова се страхуваме, че някой ще ни го купи, можем да помолим да ни го запазят до един час или колкото мислим, че ще ни трае първия прочит на набелязаните обекти. За да не стане така, че сме си купили няколко що-годе прилични панталона и вече когато сме останали без пари виждаме този, който идеално да ни лепне – ами как няма да ти се развали удоволствието от шопинга?
Или пък да видим роклята, която вече сме купили на двойно по-ниска цена. Така че по тази логика сега е моментът да пазаруваме сандали, а не ботуши. Стига разбира се да сме били достатъчно умни, че да си купим ботуши лятото или пролетта. И вече веднъж купили не бива да се заглеждаме по
витрините, защото си е изкусително.
Всъщност витрините имат още една много добра функция, стига да са добре измити – променят фокуса и вместо да казваме „Леле, колко сладко жакетче“ се оглеждаме и си казваме – Брей, колко съм хубава, нищо че жилетката ми е от три години! А може би: „Как страхотно ми стои костюмът от разпродажбата!“